Междукултурни недоразумения

Александър Андреев, "Дойче веле"

Злополучните дискусии в България около един изкуствоведски проект на берлински учени на няколко пъти бяха недружелюбно коментирани в германски медии. Но острата публикация на списание "Шпигел" беше забелязана и от ръководството на концерна ВАЦ. Останалото е известно: ВАЦ обяви, че занапред ще разхлаби твърдия си принцип за ненамеса в редакционната работа, особено на изданията си в Югоизточна Европа, а българските му вестници "24 часа" и "Труд" се почувстваха несправедливо обвинени в национализъм. Всъщност целият микроскандал е най-вече поредица от междукултурни недоразумения и неадекватни реакции.

Да започнем с това, че преди половин година почти никой в България не можеше да си представи степента, в която патриотичното възмущение около "проекта Батак" на Балева и Брунбауер ще шокира много либерални наблюдатели в Германия. Този шок и последвалите публицистични реакции са лесно обясними, като се имат предвид както исторически обусловената чувствителност на много германци към всякакъв вид националпопулизъм, така и съвършено легитимният модерен възглед, че политиката и медиите нямат право да опростяват един научен проект и да инструментализират емоциите на слабо осведомената част от публиката. Втората грешка беше отсъствието на ясна редакционна позиция в двата български вестника по дискусията "Батак". Защото президентът, премиерът, придворният историк и многобройните коментатори имат право на всякакви мнения, но пред лицето на набъбващия скандал читателите трябваше да научат и мнението на самите издания.

В Германия пък (знам го лично от многобройни разговори с германски наблюдатели) взривоопасният потенциал на темата "Батак" беше решително надценен - просто защото представата за обществена дискусия, за толерантността и езика й, за последствията от нея доста се разминава с българската норма. Да не говорим, че в Германия има автори и издания, които понякога практикуват твърде нравоучителен тон към "първолаците в демокрацията", а специално списание "Шпигел" често пъти раздава присъди от последна инстанция.

Цялата тази верига от недоразумения е сигнал, от една страна, за това, че части от българската публичност и нейните медии все още не се вписват в нормата, която в Германия (а и другаде из ЕС) минава за цивилизована. И че много често при подобни ескалации е необходимо умерено и добронамерено междукултурно посредничество. Същото впрочем важи и в обратната посока: на мнозина в Европа им е нужен по-тънък усет за историческите травматизми в новоприетите страни и за вкуса на местната дискусионна кухня. Което, разбира се, не означава, че има оправдание за онези, които се опитаха да изцедят политическа добавена стойност от проекта на берлинските учени. Проект, посветен, между другото, именно на културните недоразумения.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Работи в българската редакция на "Дойче веле" в Бон. Автор е на книгите "Степени на свободата", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свободата". Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат.

evropa>dnevnik>bg,28.11.2007