 | | Покръстването на княз Борис-Михаил (864 г.). Рисунка на л. 163 от Манасиевата летопис, ХIV в., Библиотека на Ватикана . | |
Иван Петрински
Винаги са ми били непонятни опитите християнизирането на България да бъде представяно в нашата историография като прогресивно мероприятие, което ни приобщило към модерния тогава свят. Точно както ми изглеждат съмнителни опитите да се възвеличава един от най-противоречивите български средновековни владетели - князът, наричан от християните за благодарност "Покръстител". Исторически много по-вярно би било да говорим за княз Борис-Михаил Кървавия заради жестокостта при избиването на голяма част от политическия и духовен елит на България. Приемането на учениците на Кирил и Методий в България и масовата образователна кампания, която е определено инициатива на владетеля, е единственият далновиден ход на този мрачен владетел. Има само два исторически верни и същевременно лицеприятни начина да бъде изобразяван този владетел - с окървавени ръце или гордо вдигнал книга.
Само си струва да погледнем тъжните лутания на един владетел, който няма дори една победа на бойното поле и е срам за великия си прапрадядо Крум. Поражението от франките (853), първото поражение от сръбските племена, поражението във войната с хърватите, ориентацията към Западната църква, унизителното поражение от византийците през 863 г. Страхлив и жалък на бойното поле, Борис-Михаил смело изклал през 865 г. 52 велики боили заедно с целите им родове - цвета на българската аристокрация. Така удавил в кръв въстанието, което избухнало във всички 10 комитата в българската държава срещу безумното му управление. Нямало връщане назад. Понеже византийските опити за влияние в България заплашвали да унищожат държавата, Борис-Михаил се обърнал отново към Западната църква (866), но там не му харесало, та се върнал отново към Цариградската патриаршия (4 март 870 г.).
Наистина приемането на Климент, Наум и Ангеларий в България е единственият далновиден ход на Борис-Михаил. Единственият!
Налагането на християнството лиши България от възможността да следва своя оригинален исторически път на голяма империя през Средновековието, да създаде самобитна култура. По-сетнешната съдба на държавата ни до ХV в. го доказва напълно.
* * *
През последните години по вестниците и телевизиите до втръсване се налага една стара теза, подложена днес на скъпа реанимация. Тезата винаги е била популярна сред по-бунтовно настроените студенти по история и философия. Нейната същност е в това, че княз Борис-Михаил само узаконил съществуващата религиозна ситуация в страната. Според тезата през 665 г. едва ли не само 53 семейства в страната не били християни - 52 аристократични рода с прабългарски корен и ханското семейство. Последното - не изцяло. Ханската сестра била по-прогресивна от роднините си. Напоследък тази теза, нека я наречем "покръстителна", завоюва все нови и нови висини, затъркаля се като снежна топка. Защитниците й, опиянени от отсъствието на спор по този въпрос в общественото пространство, вече говорят за християнизация още от възкачването на господаря Кубрат на трона на старата Велика България. И доколкото той все пак е бил покръстван поради "нечуваната си дружба" с император Ираклий, по презумпция без грам доказателства се твърди, че и синът му Аспарух и внук му Тервел били християни. Но и това не е всичко. Щом първите владетели на средновековната ни държава са християни, трябва и поданиците да са такива. Логично, нали? А след като първите владетели са покръстени по презумпция, тогава какво да кажем за следващите? Очевидно и те са християни. Тогава излиза, че Борис-Михаил е покръстил май само себе си.
За покръстителната теза няма никакви доказателства, напротив
Това, разбира се, не е пречка разпространителите й, командвани от невидим център, да продължават усилено да я лансират. Нека много накратко да погледнем наличните данни. Да, вероятно Кубрат приема християнството. Да, хан Тервел наистина е изобразен на печата си с някои християнски символи, част от одеждите му на триумфатор. Толкова! Който обаче твърди, че Кубрат запазил християнската си вяра като владетел на старата Велика България, наистина няма представа от ранносредновековни държавни образувания или от психология на ранносредновековното население. В най-добрия случай Кубрат останал криптохристиянин, т. е. скрит християнин, практикувайки тази религия само насаме и никога публично. Но, честно казано, дори това е крайно съмнително. Освен това наличните извори не дават възможност дори за намек в посока на християнизация на първите ни владетели.
Остава да видим как стои въпросът с "масовата" християнизация преди 864-865 г. Обикновено само във вестници и по телевизията може да се срещне тезата, че "огромната" част от населението на средновековна България било вече християнско към същата година. Тогава къде са им църквите и некрополите на тези християни? Няма ги. Някои тенденции за предатиране на известни отдавна открити археологически паметници (Ст. Ангелова и колектив) засягат само няколко паметника (некрополите в Абланица и Туховище, Гоцеделчевско, и некропола в Черниче-Крупник, южно от Благоевград), които не могат да повлияят на общата картина. Същото важи и за няколко новооткрити некропола като разкрития миналата година некропол до Добринище (разкопки на Ю. Божинова).
Още по-категорични са резултатите от археологическото проучване на църковни сгради от това време. Картината е една и съща - навсякъде те остават в развалини след края на VI в., а най-късно - с присъединяване на съответния район към България. Ето само два много кратки примера. Църквата "Св. Богородица" на о. Свети Иван не само е запусната някъде през VII в., но и остава в развалини чак до Х-ХI в., което е очевидно поради силното обветряне на градените колони в кораба. То може да се получи само ако сградата е стояла без покрив и почти без стени поне два века. Същото явление наблюдаваме и в църквата в средновековната Якоруда - категорично запустяване след края на VI-първата половина на VII в. Възстановяването й трябва обаче да се отнесе чак в самия край на ХIV в., но по съвсем други причини. Тази картина може да се наблюдава навсякъде в страната.
Тогава какво излиза? Няма действащи християнски църкви освен в някои големи градски центрове. Почти липсват християнски некрополи освен в пограничните с Византия земи, при това без много възможности за етническа идентификация. Няма църкви, няма некрополи, значи няма и християни. Това е положението.
* * *
Християнството е любимата религия на властващите. Не знам защо - философите трябва да ни обяснят това. И именно като религия на властващите тя е винаги административно налагана. Точно както е в Средновековна България, точно както е и днес. Един владетел приема тайно християнството и го налага с кръв на поданиците си, които дотогава пазят старите си политеистични религии. Това са во кратце данните по писмените и археологическите извори, изчистени от емоции. За друго доказателства няма. А българите в по-голямата си част са християни предимно на битово ниво. Може би това е отмъщението на 52-та изклани прабългарски рода.
 | | Приписка с имената на семейството на княз Борис-Михаил, Чивидалско евангелие, V-VI в., Археологически музей, Чивидале, Италия. | |
Inform,29.05.08
